гъэпщӏэун

АДЫГЭБЗЭ (КЪЭБЭРДЕЙ-ШЭРДЖЭСЫБЗЭ)

ПСАЛЪЭ ЛЪЭПКЪЫГЪУЭ: ГЛАГОЛ ЛЪЭӀЭС

КЪЭПСЭЛЪЫКӀЭ

• IPA [ʁɐpʹɕʹɐ'wǝn]

ПСАЛЪЭ ЛЪАБЖЬЭ

• гъэ- + [пщӏ] + -э + [у] + ы + -н

СПРЯЖЕНЭ

Глагол лъэӏэс "гъэпщӏэун"-ым и спряженэр

МЫХЬЭНЭ

1. пщӏэун псалъэм и каузатив.

ПСАЛЪЭ ЗЭПХАХЭР

• Джэдур гъэпщӏэун.

НЭГЪУЭЩӀЫБЗЭКӀЭ ЗЭДЗЭКӀАХЭР

ИНДЖЫЛЫБЗЭ

• гъэпщӏэун: causative for пщӏэун: squeal, whine, howl (about a dog), miaow, meow (about a cat)
• Джэдур гъэпщӏэун: the cat squealed

УРЫСЫБЗЭ

• гъэпщӏэун: каузатив к пщӏэун: визжать, скулить (о собаке), мяукать
• Джэдур гъэпщӏэун: кошка визжала.

БИБЛИОГРАФИЕ

Библиографием еплъын